Народна музика и инструменти

Шеговитият, духовит и находчив шоп създава музикален фолклор, който отразява качествата му във всяка песен и мелодия. Песенното творчество е богато. Изпълняват се юнашки, седенкарски, трапезни и жетварски песни. С традиции са най-вече юнашките песни, в които се пее за Крали Марко, както и песните с исторически сюжети от поробена България.

Изпълненията от Шоплука са с богата орнаментика. Много характерни са речитативните песни, започващи и завършващи с орнаментирани възклицания.  В шопския регион се пее както едногласно, така и двугласно. Едногласните песни са обикновено кратки, с еднообразна мелодия и изпълнявани в малък тонов обем. При тях се чува едно характерно „разтрисане” или насичане на тона. Особеност за двугласните песни е острото и рязко изпълнение, което често се определя като пронизващо.

Най-типични инструменти за Шопската етнографска област са гъдулката, гайдата, овчарската свирка и двоянката. Като цяло в региона звучат двугласните инструменти.

Популярни шопски народни песни са:

► Леле, Свашке;

► Слънце грее;

► Заспала Стана;

► Момиче тънко високо;

► Пий куме, пий;

► Мома иде от горица;

► Ой Недо, Недо;

► Бре Тудоро, Тудоро;

► Заспало е челебийче;

► Мало село;

► Момче дава злато;

► Море, рано рани Дена;

► Су ноч коня не дойдоше.