Народни танци

Народният танц в Северна България е изключително богат и разнообразен. Той се характеризира с вихрена игра, свобода на движенията и лекота на изпълнението. Играта в този регион е свързана с откъсването от грижите, ежедневието, селската работа и отдаването на радост и веселие. Тук танците често се отъждествяват с „отделяне от земята” и „политане към безгрижие”.

Типичният северняшки танц има малка стъпка, леки движения и ситно равномерно пружиниране с краката и раменете. Често се наблюдават прикляквания, плетеници и характерни провиквания.  Много характерен белег е широкото и волно размахване на ръцете, така сякаш танцуващите не стъпват, а „летят”.

Характерни за Северна България са народни танци в размер 2/4.  При повечето от танците играещите се държат за ръце, но често се наблюдава и  хват за пояс. Почти всяко хоро започва бавно и спокойно, но скоро се съситня и забързва.

Популярни хора от Северняшката етнографска област:

► Дайчово хоро;

► Пайдушко хоро;

► Еленино хоро;

► Ганкино хоро;

► Дунавско хоро;

► Чичово хоро;

► Черкезко хоро;

► Кулско хоро;

► Шира;

► Гъмзовяна;

► Изручанка;

► Торлашко хоро;

► Сърбо-веселяшко хоро;

► Ситно влашко хоро.