Народна музика и инструменти

Музикалният фолклор в Северна България е изключително колоритен. Едни от най-характерните песни в този регион са хайдушките епични песни, за които с право може да се твърди, че са „родени” в Балкана. Често изпълнявани са и текстове за  митични същества от българския фолклор - змей, ламя и др. Сред песенното творчество на северняците, достойно място заемат още жетварските , сватбарските, седенкарските, обредните и трапезните песни. Типично за Северняшката област е едногласното изпълнение, което обикновено е в тесен тонов обем. Мелодиите често са без размер или в неравномерни размери.

Музикалните инструменти, които съпровождат северняшката народната песен са дудукът, овчарската свирка, окарината, гъдулката, кавалът и гайдата. Сред тях най-характерен за областта е дудукът. Трябва да се подчертае и присъствието на европейски духови и струнни инструменти, които неизменно съпътстват духовата музика на сватби и трапези на открито.

Популярни песни от Северняшката етнографска област:

► Елено, моме;

► Заблеяло ми агънце;

► Сбирайте се малки моми;

► Мари, моме;

► Пеперуда ходеше;

► Баба лук посела;

► Китка ти падна, Дено;

► Малка мома цвете брала;

► Недо ле, Недке хубава;

► Теменуго, теменужке;

► Дунав тече, ягодо;

► Наклала Янка седянка.